„Барби“ е лоша. Ето, казах го.

Всички можем да се съгласим, че 2023 година беше добра година за филмите. Критично и комерсиално няколко кино лентата се показаха добре и единствено един от тези триумфи се случи в кинематографичната галактика на Marvel. Дори 10-те номинирани за Оскар за най-хубав филм, оповестени във вторник, включват девет в действителност положителни кино лентата.

Сега безвредно ли е да назовем „ Барби “ изключителното? Мога ли да кажа, че макар завладяващите образци и симпатични детайли, той не съгласува или реализира нещо забавно, без да бъде отписан като а) лицемерен, б) остарял, в) ненавиждан или г) лишен от комизъм?

От време на време един филм е толкоз необятно предстоящ, толкоз добре пристигнал, толкоз честван, че да го омаловажаваш, се струваше като умишлена провокация. След като „ Барби “ по този начин оживено подвигна боксофис цифрите, това също се почувства като съзнателно отменяне на нуждата Холивуд да стане кредитоспособен след сезон на пъкъла. И се усещаше като политическо изказване. Да не харесваш „ Барби “ значи или да отхвърлиш силата на Патриархата, или да отхвърлиш модерния феминизъм. Вие сте били или антифеминистки, или прекомерно феминистки, или просто не сте верният тип.

Малцина се осмелиха да валят върху яркорозовия церемониал на Барби.

Онези, които намерено го мразеха, го правеха най-много заради аргументи, свързани с това, което „ съставлява “. Те се отвращаваха от неговата (странно анахронична) феминистка политика от третата вълна. Те презираха неговата комерсиалност и се опасяваха от вероятността за бъдещи филми за парцели на Mattel като куклите Barney и American Girl. Те мразеха концепцията за филм за сексуализирана кукла с форма на каре, чиято играчка преносим компютър или опаковка на Работеща жена („ Аз в действителност приказвам! “) не можеха да скрият стандартите под облеклото.

Разнообразието на Rainbow Magic, неговата самодоволна убеденост че всичко, което се съдържа вътре, е законно феминистко/женско/финно. Те утвърдиха обстоятелството, че странностите на Странната Барби могат да надвишават съвършенството на Стереотипната Барби в някаква негласна политическа равносметка. Че като е всичко за всички, една пластмасова кукла може да удостовери неповторимата и неудържима характерност на всяко дете. За всяка своя лична Барби!

И в този момент има нова идея за Барби, която да се сплоти към: Голямото неуважение към Оскар и какво значи всичко това – и за какво е неверно. Нито Марго Роби, нито Грета Геруиг бяха номинирани надлежно за най-хубава актриса или най-хубав режисьор. „ Как е допустимо това? “ възкликна един ефирен водещ.

„ За мнозина пренебрежението на двойката в допълнение удостовери посланието на кино лентата за това какъв брой мъчно може да бъде за дамите да съумеят – и да бъдат приети за — техния принос в едно общество, наситено със сексизъм “, изясни CNN. Райън Гослинг, номиниран за най-хубав артист в поддържаща роля за ролята си на Кен, излезе с изказване, в което осъди пренебрежението и приветства сътрудниците си.

Но почакайте. Не беше ли номинирана друга жена, Жюстин Триет, за най-хубав режисьор (за „ Анатомия на рухването “)? Колкото до „ Барби “, не беше ли номинирана самата Геруиг за най-хубав приспособен сюжет, а постоянно възвишената Америка Ферера беше номинирана за най-хубава поддържаща актриса? Рекордните три от номинираните за най-хубав филм са режисирани от дами. Не е като дамите да бъдат изолирани.

Всеки път, когато една жена не успее да завоюва самопризнание, не значи неуспех за женственост. Със сигурност дамите не са толкоз жални, че да се нуждаят от документ за присъединяване всякога, когато се опитваме. Доста сме оттатък точката, в която една жена актьор не може да бъде подложена на критика по достолепие и не може да се чака да се оправи толкоз добре, колкото всеки мъж. (Което значи, че към момента боли пъклен и за двата пола – само че не и поради техния пол.)

получих утвърждение за Оскар. В този филм тя беше очарователна и извънредно добра, само че това не го прави рядко трагично достижение.

С „ Барби “ Геруиг усъвършенства своята комерсиална игра от приветствана арт къща до безкористен блокбастър. Тя беше явно амбициозна в концепцията си за това, което можеше да бъде цялостна злополука. Тя накара хората да се върнат на киното. Всичко това са триумфи, почтени за празнуване. Но те не са същите като режисирането на добър филм.

Със сигурност е допустимо да подлагаме на критика „ Барби “ като креативно начинание. Да заявя, че макар претъпканата си хармония и музикална глазура в игралната зала, филмът беше отегчителен. Нямаше разпознаваеми човешки герои, нещо, което четири кино лентата „ Играта на играчките “ демонстрираха, че може да бъде направено във филм, цялостен с играчки.

Нямаше действителни залози, нямаше сюжет за следват във всеки действителен или привиден свят, който отдалеко има смисъл. Вместо откровен смях, имаше единствено намигащи ха-ха на една-единствена смешка, необикновено разтегната в пълнометражен филм. Резултатът сътвори насилственото забавление на стая, в която публиката е настойчиво подканвана „ да пее дружно в този момент! “

Няколко рецензенти имаха наглостта да го нарекат. New York Post го разказа като „ изтощително “ и „ самопогълнато и преуморено отчаяние “, преценка, поради която рецензентът евентуално е бил отбягван като посетител на къщата за оставащия летен сезон.

към редактора. Бихме желали да чуем какво мислите за тази или някоя от нашите публикации. Ето няколко. А ето и нашия имейл:.

Следвайте секцията за мнение на New York Times по отношение на,, и.